Постинг
21.11.2013 16:38 -
Навярно някога ще побера съдбата си във образ на момиче...
Прощавам си вина, тъга, печал,
за всеки огорчил душата спомен.
И мога да споделям радостта,
да имам свободата да дарявам
покълналото стръкче доброта,
което в тъмни дни ме озарява.
Очите ми да бъдат хоризонт
за скитащия в търсене на вечност,
ръцете - заземено сетиво
за всеки кратък полъх на човечност.
За всеки дъх,
от болка задържан,
да имам блага дума за утеха.
Да мога в себе си да опростя
което смятам, че ми е отнето.
До всеки връх сега недостижим,
да имам воля утре да достигна.
В подмолите на светлия ми стих,
да мога свойта сянка да обикна.
За давещите се в разплатата,
тъгата е необитаем остров.
Ще пропътува ли сълзата ми
вселенското море от древна болка?
Навярно някога ще побера
съдбата си във образ на момиче.
Дано да ме очакваш на брега,
да имаш още сили да обичаш...
Бистра Малинова
за всеки огорчил душата спомен.
И мога да споделям радостта,
да имам свободата да дарявам
покълналото стръкче доброта,
което в тъмни дни ме озарява.
Очите ми да бъдат хоризонт
за скитащия в търсене на вечност,
ръцете - заземено сетиво
за всеки кратък полъх на човечност.
За всеки дъх,
от болка задържан,
да имам блага дума за утеха.
Да мога в себе си да опростя
което смятам, че ми е отнето.
До всеки връх сега недостижим,
да имам воля утре да достигна.
В подмолите на светлия ми стих,
да мога свойта сянка да обикна.
За давещите се в разплатата,
тъгата е необитаем остров.
Ще пропътува ли сълзата ми
вселенското море от древна болка?
Навярно някога ще побера
съдбата си във образ на момиче.
Дано да ме очакваш на брега,
да имаш още сили да обичаш...
Бистра Малинова
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 113
