Мога в нощите да си легна сама.
Под дъжда много често съм тичала
с пълни чанти и мокри крака.
Аз съм мъжко момиче – не отричам.
Боря всеки ден, смело – с гърди.
Милиметри – минути, години
всяка битка обстрелвам – с очи.

Аз съм мъжко момиче – за Бога….
И вратите отварям със крак
и цигара си паля в движение,
аз мъжко момиче! Че как…
Не, не ме съжалявай изобщо.
Няма смисъл… Нормално – съдби!
Да, разбирам – раздвоен си и тежко е…
Тя е нежна… Аз съм мъжко момиче – върви!

Маргало